9 мая 2018 г., 10:10

Съновидения със светулки

422 0 2

Сънувах часовете нощни

как лунна светлина разкъсват.

И как със напъните мощни

парчета от деня разпръскват.

 

И нощни ветрове насреща

на дрехите хастара късат.

И тъмни фигури отсреща

се мъчат мене да разкъсат.

 

Събрал светулките във длани,

аз бързо пръснаха ги в простора.

Забравих болките от рани,

потърсих помощта на хора...

 

Прогониха часовете нощни

И върнах светлината лунна.

А във просторите разкошни

усмихната зората лумна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...