9.05.2018 г., 10:10

Съновидения със светулки

418 0 2

Сънувах часовете нощни

как лунна светлина разкъсват.

И как със напъните мощни

парчета от деня разпръскват.

 

И нощни ветрове насреща

на дрехите хастара късат.

И тъмни фигури отсреща

се мъчат мене да разкъсат.

 

Събрал светулките във длани,

аз бързо пръснаха ги в простора.

Забравих болките от рани,

потърсих помощта на хора...

 

Прогониха часовете нощни

И върнах светлината лунна.

А във просторите разкошни

усмихната зората лумна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...