Сънувах часовете нощни
как лунна светлина разкъсват.
И как със напъните мощни
парчета от деня разпръскват.
И нощни ветрове насреща
на дрехите хастара късат.
И тъмни фигури отсреща
се мъчат мене да разкъсат.
Събрал светулките във длани,
аз бързо пръснаха ги в простора.
Забравих болките от рани,
потърсих помощта на хора...
Прогониха часовете нощни
И върнах светлината лунна.
А във просторите разкошни
усмихната зората лумна.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Благодаря, Пепи!
Радвам се, че харесвате! Бъдете и пишете! Поздзрави!