9.05.2018 г., 10:10

Съновидения със светулки

419 0 2

Сънувах часовете нощни

как лунна светлина разкъсват.

И как със напъните мощни

парчета от деня разпръскват.

 

И нощни ветрове насреща

на дрехите хастара късат.

И тъмни фигури отсреща

се мъчат мене да разкъсат.

 

Събрал светулките във длани,

аз бързо пръснаха ги в простора.

Забравих болките от рани,

потърсих помощта на хора...

 

Прогониха часовете нощни

И върнах светлината лунна.

А във просторите разкошни

усмихната зората лумна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...