17 mar 2009, 9:18

Съновно

  Poesía
1K 0 12

Езерото, царството на спомени,
в синя дреха влиза през прозореца...
Ноктите са скрити, и набрани розите,
нищо общо с кухненската проза.

Вълците мълчат, за днеска сити,
ближат следобЯдната умора...
Душат на вълчиците игрите,
точно както е при хората.

Няма и следа от остри ръбове...
Поглед в черно дрехата разсича...
Блесва ослепителния хълбок
и го буди до циничност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рот, отново много ми хареса. Всеки следващ стих ти е по-хубав и по-хубав. Нямам идея дали са писани отдавна или нови, но такова е впечатлението ми. Хубав ден!
  • http://www.vbox7.com/play:cf722b25
  • Чети си спокойно, или не чети . Не поучавай, не се заяждай, избиваш нещо ли? Каква свалка, Смешко, не ставай смешен, детенце. Моят син е по-голям от тебе. Засрами се!
  • чак пък благодатен
    поток сме ... некакъв
    разбра ме

    и стига с тея - мили, драги, малкия - че определено в главата ми звучи като свалка

    извинявам се за чата
    спирам

  • Най-важното тук е четенето, драги, иначе няма смисъл от писането....и аз и ти, и всички тук сме благодатния поток, нали ?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...