17.03.2009 г., 9:18

Съновно

1K 0 12

Езерото, царството на спомени,
в синя дреха влиза през прозореца...
Ноктите са скрити, и набрани розите,
нищо общо с кухненската проза.

Вълците мълчат, за днеска сити,
ближат следобЯдната умора...
Душат на вълчиците игрите,
точно както е при хората.

Няма и следа от остри ръбове...
Поглед в черно дрехата разсича...
Блесва ослепителния хълбок
и го буди до циничност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Блак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рот, отново много ми хареса. Всеки следващ стих ти е по-хубав и по-хубав. Нямам идея дали са писани отдавна или нови, но такова е впечатлението ми. Хубав ден!
  • http://www.vbox7.com/play:cf722b25
  • Чети си спокойно, или не чети . Не поучавай, не се заяждай, избиваш нещо ли? Каква свалка, Смешко, не ставай смешен, детенце. Моят син е по-голям от тебе. Засрами се!
  • чак пък благодатен
    поток сме ... некакъв
    разбра ме

    и стига с тея - мили, драги, малкия - че определено в главата ми звучи като свалка

    извинявам се за чата
    спирам

  • Най-важното тук е четенето, драги, иначе няма смисъл от писането....и аз и ти, и всички тук сме благодатния поток, нали ?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...