8 mar 2016, 7:31  

Сънувах...

  Poesía » Otra
726 0 16

Сънувах сън и беше дивна пролет,
цъфтящи люляци, ухаещи треви,
жужащо бръмбарче, със дух мечтаещ полет,
и мъдро охлювче, оставящо следи.

Сънувах изгрева, целунах го в лилаво,
а в слънцето, тъгата си отмих,
пречистена, усмихнах се до бяло,
и щастие от облаци, отпих.

Сънувах къщите, на спомените мили,
и камъни творящи топлота,
и стройни, и красиви самовили,
във вихрен танц, с божествени тела.  

Сънувах спомена, за миналото време,
и в него със любов се потопих,
изчистих болката, и тежкото ми бреме,
в съня си, във дъга се преродих.

Събудих се доволна и щастлива,
окъпана в искрящи цветове,
и радост, със усмивка ме залива,
доплувах до вълшебни брегове.

а с теб, завинаги ще съм добра...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Никола!!!
  • Честит празник, Цвети! Поздрави от мен и хубава вечер!
  • Благодаря ви, момичета! Весел празник, дами!!!
  • Светло и много цветно е тук! Честит празник!
  • Благодаря ви на всички! Жанет, винаги свързваме камъните с нещо студено, твърдо и обикновено. В един камък има много топлота, когато е свързано със спомен, например, като ни казваха, не сядайте на камъка, че е студен и ще изстинете, а на нас ни беше приятно да усещаме допира му. Мисля си, че всички камъни творят топлота, защото, когато погледнем топло един камък, той ни отвръща по същия начин! Скъпоценните камъни, също творят топлота, защото имат много силно енергийно излъчване и ако ги носим с любов, те ни отвръщат със същото

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...