8 мар. 2016 г., 07:31  

Сънувах...

730 0 16

Сънувах сън и беше дивна пролет,
цъфтящи люляци, ухаещи треви,
жужащо бръмбарче, със дух мечтаещ полет,
и мъдро охлювче, оставящо следи.

Сънувах изгрева, целунах го в лилаво,
а в слънцето, тъгата си отмих,
пречистена, усмихнах се до бяло,
и щастие от облаци, отпих.

Сънувах къщите, на спомените мили,
и камъни творящи топлота,
и стройни, и красиви самовили,
във вихрен танц, с божествени тела.  

Сънувах спомена, за миналото време,
и в него със любов се потопих,
изчистих болката, и тежкото ми бреме,
в съня си, във дъга се преродих.

Събудих се доволна и щастлива,
окъпана в искрящи цветове,
и радост, със усмивка ме залива,
доплувах до вълшебни брегове.

а с теб, завинаги ще съм добра...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Никола!!!
  • Честит празник, Цвети! Поздрави от мен и хубава вечер!
  • Благодаря ви, момичета! Весел празник, дами!!!
  • Светло и много цветно е тук! Честит празник!
  • Благодаря ви на всички! Жанет, винаги свързваме камъните с нещо студено, твърдо и обикновено. В един камък има много топлота, когато е свързано със спомен, например, като ни казваха, не сядайте на камъка, че е студен и ще изстинете, а на нас ни беше приятно да усещаме допира му. Мисля си, че всички камъни творят топлота, защото, когато погледнем топло един камък, той ни отвръща по същия начин! Скъпоценните камъни, също творят топлота, защото имат много силно енергийно излъчване и ако ги носим с любов, те ни отвръщат със същото

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...