Сънувах сън и беше дивна пролет,
цъфтящи люляци, ухаещи треви,
жужащо бръмбарче, със дух мечтаещ полет,
и мъдро охлювче, оставящо следи.
Сънувах изгрева, целунах го в лилаво,
а в слънцето, тъгата си отмих,
пречистена, усмихнах се до бяло,
и щастие от облаци, отпих.
Сънувах къщите, на спомените мили,
и камъни творящи топлота,
и стройни, и красиви самовили,
във вихрен танц, с божествени тела.
Сънувах спомена, за миналото време,
и в него със любов се потопих,
изчистих болката, и тежкото ми бреме,
в съня си, във дъга се преродих.
Събудих се доволна и щастлива,
окъпана в искрящи цветове,
и радост, със усмивка ме залива,
доплувах до вълшебни брегове.
а с теб, завинаги ще съм добра...
© Неземна Всички права запазени