19 may 2012, 1:36

Сънувах, че съм дъщеря на Зевс 

  Poesía » De amor
936 1 13

Сънувах, че съм дъщеря на Зевс

 

 

Да стъпвам по земята

не съм родена аз.

Живея в небесата

в кула от елмаз.

 

 

Там си имам всичко

- вино, арфа, богове.

Само свобода едничка

липсва ми и ме зове.

 

 

Стана дивно чудо

и сама не го разбрах,

но аз се влюбих лудо

в един момък непознат.

 

 

За него само пеех,

копнеех обич да му дам.

В небето аз се реех,

но исках да съм там.

 

 

Смъртен да обичам

нямам право аз.

Трябва да отричам,

дори да съм в захлас.

 

 

Божествена и отегчена,

в една безлунна нощ,

предана, но не смирена,

потъпках бащината мощ.

 

 

По тънка нишка от лиани,

прегърнала една мечта,

аз слязох тук, за да остана

и да потърся любовта.

 

 

Но в миг небето черно

затрещя и се намръщи.

Чедото си - тъй неверно,

Зевс прибра си вкъщи.

 

 

Обезумял, че не сполучи

с тази своя дъщеря,

прокле ме и заключи

в непрогледна пещера.

 

 

В този миг очи отворих.

Това ли беше краят на съня!?!

До леглото си намерих

едно воалче бяло и малко розови листа...

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??