Сънувах, че съм дъщеря на Зевс
Сънувах, че съм дъщеря на Зевс
Да стъпвам по земята
не съм родена аз.
Живея в небесата
в кула от елмаз.
Там си имам всичко
- вино, арфа, богове.
Само свобода едничка
липсва ми и ме зове.
Стана дивно чудо
и сама не го разбрах,
но аз се влюбих лудо
в един момък непознат.
За него само пеех,
копнеех обич да му дам.
В небето аз се реех,
но исках да съм там.
Смъртен да обичам
нямам право аз.
Трябва да отричам,
дори да съм в захлас.
Божествена и отегчена,
в една безлунна нощ,
предана, но не смирена,
потъпках бащината мощ.
По тънка нишка от лиани,
прегърнала една мечта,
аз слязох тук, за да остана
и да потърся любовта.
Но в миг небето черно
затрещя и се намръщи.
Чедото си - тъй неверно,
Зевс прибра си вкъщи.
Обезумял, че не сполучи
с тази своя дъщеря,
прокле ме и заключи
в непрогледна пещера.
В този миг очи отворих.
Това ли беше краят на съня!?!
До леглото си намерих
едно воалче бяло и малко розови листа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
