15 sept 2009, 12:11

Сънувах сън... 

  Poesía » Otra
738 0 5

Сънувах сън,

с  отворени очи,

на детството в годините се върнах

и тичах по поляните на спомена

с лице, от щастие огряно.

Ухаеше на лято и треви

и росните цветя глави накланяха

под босите нозе,

жужаха рой пчели

и  боровете ронеха иглички.

Събирах в шепи полските цветя

и газех във водите на потока,

измивах всяка грижа и тъга

и нямах лоши спомени.

В очите ми проблясваха слънца,

окъпани от щастие и вяра

и имах всичко, всичко на света,

събрано в сърцето младо.

Сънувах сън, във който се загубих,

а исках да остана дълго там.

Събуди ме една тъга голяма,

пораснах в миг,

почувствах се сама...

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав и носталгичен сън...
  • Носталгичен и хубав е стихът ти!
  • Хубави спомени и малко тъга,
    уви, детството и младостта
    неизбежно свършват!
    Привет!
  • Хубав стих!
  • "и имах всичко, всичко на света" - да, така е!
    Но недей тъгува! И сега ухае на лято и треви - отвори сетивата си и ще усетиш...И сега!
Propuestas
: ??:??