Сънувах сън...
Сънувах сън,
с отворени очи,
на детството в годините се върнах
и тичах по поляните на спомена
с лице, от щастие огряно.
Ухаеше на лято и треви
и росните цветя глави накланяха
под босите нозе,
жужаха рой пчели
и боровете ронеха иглички.
Събирах в шепи полските цветя
и газех във водите на потока,
измивах всяка грижа и тъга
и нямах лоши спомени.
В очите ми проблясваха слънца,
окъпани от щастие и вяра
и имах всичко, всичко на света,
събрано в сърцето младо.
Сънувах сън, във който се загубих,
а исках да остана дълго там.
Събуди ме една тъга голяма,
пораснах в миг,
почувствах се сама...
© Генка All rights reserved.
