patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
5 feb 2007, 14:39

Сънувах те...

  Poesía
1K 0 7

Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.

 

Докосвам предмет след предмет,
а пред мене си ти,
протегна ми ръка
и ме върна в спомените ми.

 

Превърна миналото ми в реалност,
сляхме луди, страстни устни.
За миг погледнах във страни...

 и ти изчезна...

 

Но остави вест!

“Нека всеки мой ден е като днес”

 

Усмихнах се...

на сън...

 

Събудих се!
беше вече светло вън...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0