patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
5 февр. 2007 г., 14:39

Сънувах те...

1.1K 0 7

Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.

 

Докосвам предмет след предмет,
а пред мене си ти,
протегна ми ръка
и ме върна в спомените ми.

 

Превърна миналото ми в реалност,
сляхме луди, страстни устни.
За миг погледнах във страни...

 и ти изчезна...

 

Но остави вест!

“Нека всеки мой ден е като днес”

 

Усмихнах се...

на сън...

 

Събудих се!
беше вече светло вън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0