Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.
Докосвам предмет след предмет,
а пред мене си ти,
протегна ми ръка
и ме върна в спомените ми.
Превърна миналото ми в реалност,
сляхме луди, страстни устни.
За миг погледнах във страни...
и ти изчезна...
Но остави вест!
“Нека всеки мой ден е като днес”
Усмихнах се...
на сън...
Събудих се!
беше вече светло вън...
© Надя Георгиева Все права защищены
понякога си мисля, че не съм родена за щастие
Да бе! Егати генералното заключение! Как го измисли това? Я се дръж като патенце, а не като патка. ГОРЕ КЛЮНА!