Сънувах те...

5 февр. 2007 г., 14:39

Поэзия

838 0 7

Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.

Докосвам предмет след предмет,
а пред мене си ти,
протегна ми ръка
и ме върна в спомените ми.

Превърна миналото ми в реалност,
сляхме луди, страстни устни.
За миг погледнах във страни...

и ти изчезна...

Но остави вест!

“Нека всеки мой ден е като днес”

Усмихнах се...

на сън...

Събудих се!
беше вече светло вън...

Sorbus (Пенко Пенков)

2007-02-05T21:38:39+02:00

Нека бъде..
понякога си мисля, че не съм родена за щастие

Да бе! Егати генералното заключение! Как го измисли това? Я се дръж като патенце, а не като патка. ГОРЕ КЛЮНА!
Романтик (Христо Костов)

2007-02-05T20:21:25+02:00

Превърни го във реалност!!! Поздрави, Надя!!!
patenceto (Надя Георгиева)

2007-02-05T19:58:43+02:00

Нека бъде..
понякога си мисля, че не съм родена за щастие
Естир (Златка Петкова)

2007-02-05T19:47:08+02:00

Хубав сън!
Нека бъде за теб реалност!
ruso_mece (Поли)

2007-02-05T19:21:15+02:00

супер!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-02-05T18:50:06+02:00

Поздрав!
sweet_dream`s (Мария Амбова)

2007-02-05T17:39:35+02:00

сън - като една желана реалност. Поздрав