patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
5 февр. 2007 г., 14:39

Сънувах те...

1K 0 7

Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.

 

Докосвам предмет след предмет,
а пред мене си ти,
протегна ми ръка
и ме върна в спомените ми.

 

Превърна миналото ми в реалност,
сляхме луди, страстни устни.
За миг погледнах във страни...

 и ти изчезна...

 

Но остави вест!

“Нека всеки мой ден е като днес”

 

Усмихнах се...

на сън...

 

Събудих се!
беше вече светло вън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0