Feb 5, 2007, 2:39 PM

Сънувах те... 

  Poetry
840 0 7

Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.

 

Докосвам предмет след предмет,
а пред мене си ти,
протегна ми ръка
и ме върна в спомените ми.

 

Превърна миналото ми в реалност,
сляхме луди, страстни устни.
За миг погледнах във страни...

 и ти изчезна...

 

Но остави вест!

“Нека всеки мой ден е като днес”

 

Усмихнах се...

на сън...

 

Събудих се!
беше вече светло вън...

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??