Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.
Докосвам предмет след предмет,
а пред мене си ти,
протегна ми ръка
и ме върна в спомените ми.
Превърна миналото ми в реалност,
сляхме луди, страстни устни.
За миг погледнах във страни...
и ти изчезна...
Но остави вест!
“Нека всеки мой ден е като днес”
Усмихнах се...
на сън...
Събудих се!
беше вече светло вън...
© Надя Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
