Сънувах те, майчице...
Сънувах те, майчице... В някаква утрин мъглива,
в която се сипеше сняг над пътеките зимни...
Наметната с шала си – тръгнах към теб, да те видя.
И в миг ме прободе сърцето – не пуши комина...
И стегнах сърцето си, мамо. Преглътнах сълзите.
Преди да съм влязла при тебе – почувствах, че зная...
... И тракаха глухо на твоя часовник стрелките –
в студената, тихата, празната... мъртвата стая!
С нозе натежали – аз прага изстинал прекрачих...
Изгубила връзка със себе си – само докосвах
ръцете ти, мамо.... Голямата Мъка не плаче!
Тя своята истинска сила набира... за после.
За после! Когато най-сетне умът ще повярва...
Голямата, майчице, мъка – тогава изригва!
Не спирам да мисля – къде ще се дяна тогава,
когато в Небесния Дом, някой ден.... ще пристигнеш.
Аз точно тогава... Аз точно тогава не зная! –
ще мога ли, всъщност... да дишам. И колко ще мога!
Ти точно тогава – ще стигнеш най-после до Рая!
И там ще изплакваш сълзите си земни на Бога.
А Той със любов ще умие нозете ти прашни...
И ще те приеме в сърцето Си, майчице свята!
А после ще вземе от моето мъката страшна...
И ще ме научи – да дишам без теб, на земята.
Накрая... ще свикна, разбира се! Всичко минава...
Къде си – ще знам. И ще знам, че... това не е края!
Ти само кажи ми, Единствена – как ще забравя
шумá на стрелките проклети във празната стая...
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много силно!
-
Познавам тази болка.Думите ви режат с нож душата.Браво!Много силно и истинно!
-
Уникално... и така болезнено, че чак те оставя без дъх..!
Моите адмирации, Гълъбина! И Благодаря
за истинската стойностна Поезия! -
Без думи!
-
Изтръпнах!Не може да се коментира! Първо трябва да дишаш!
-
Каквото и да кажа - ще бъде малко....С такава енергия влезе в душата ми това стихотворение и спря дъха ми...Поздравления! За мен бе чест!
-
Разплака ме... Нямам сили да коментирам...
-
Дълбоко и настръхвам от болка!
Свиква се, с болката.. трудно е, много боли, много боля, и вчера и днес, но се свиква. Когато моята майка си отиде денят беше слънчев, децата пееха "Върви народе възродени", празник, с цветя и песни, нейния празник. Купих цветя за празника и, така беше .. скрити са следите!
Поздравявам те със тиха топлина, Гълъбина! -
Мъката остава на този свят...
И в спомените натежава.
А те с години натежават!
И сънуват,без да спят.
Приеми моите приятелски поздрави за написаното от теб, Гълъбина!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
