paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
10 окт. 2018 г., 01:37

Сънувах те, майчице... 

  Поэзия
936 10 9

Сънувах те, майчице... В някаква утрин мъглива,

в която се сипеше сняг над пътеките зимни...

Наметната с шала си – тръгнах към теб, да те видя.

И в миг ме прободе сърцето – не пуши комина...

 

И стегнах сърцето си, мамо. Преглътнах сълзите.

Преди да съм влязла при тебе – почувствах, че зная...

... И тракаха глухо на твоя часовник стрелките –

в студената, тихата, празната... мъртвата стая!

 

С нозе натежали – аз прага изстинал прекрачих...

Изгубила връзка със себе си – само докосвах

ръцете ти, мамо.... Голямата Мъка не плаче!

Тя своята истинска сила набира... за после.

 

За после! Когато най-сетне умът ще повярва...

Голямата, майчице, мъка – тогава изригва!

Не спирам да мисля – къде ще се дяна тогава,

когато в Небесния Дом, някой ден.... ще пристигнеш.

 

Аз точно тогава... Аз точно тогава не зная! –

ще мога ли, всъщност... да дишам. И колко ще мога!

Ти точно тогава – ще стигнеш най-после до Рая!

И там ще изплакваш сълзите си земни на Бога.

 

А Той със любов ще умие нозете ти прашни...

И ще те приеме в сърцето Си, майчице свята!

А после ще вземе от моето мъката страшна...

И ще ме научи – да дишам без теб, на земята.

 

Накрая... ще свикна, разбира се! Всичко минава...

Къде си – ще знам. И ще знам, че... това не е края!

Ти само кажи ми, Единствена – как ще забравя

шумá на стрелките проклети във празната стая...

 

 

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно!
  • Познавам тази болка.Думите ви режат с нож душата.Браво!Много силно и истинно!
  • Уникално... и така болезнено, че чак те оставя без дъх..!
    Моите адмирации, Гълъбина! И Благодаря
    за истинската стойностна Поезия!
  • Без думи!
  • Изтръпнах!Не може да се коментира! Първо трябва да дишаш!
  • Каквото и да кажа - ще бъде малко....С такава енергия влезе в душата ми това стихотворение и спря дъха ми...Поздравления! За мен бе чест!
  • Разплака ме... Нямам сили да коментирам...
  • Дълбоко и настръхвам от болка!
    Свиква се, с болката.. трудно е, много боли, много боля, и вчера и днес, но се свиква. Когато моята майка си отиде денят беше слънчев, децата пееха "Върви народе възродени", празник, с цветя и песни, нейния празник. Купих цветя за празника и, така беше .. скрити са следите!
    Поздравявам те със тиха топлина, Гълъбина!
  • Мъката остава на този свят...
    И в спомените натежава.
    А те с години натежават!
    И сънуват,без да спят.
    Приеми моите приятелски поздрави за написаното от теб, Гълъбина!
Предложения
: ??:??