Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
17 sept 2007, 0:45

Сънувахме 

  Poesía
1073 0 10

Питах те, но ти мълчеше.

Уж гледаше,

а всъщност спеше.

Сънуваше,

че мен ме няма

и никога не съм бил там.

 

Попитах те и ти мълчеше.

Твърдеше, че ме искаш,

но личеше,

че няма да ме има

в твоето утре.

Сънувах

бели червеи отвътре.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сложих ти само оценка - досега липсваше
  • Отново интересно


  • "Леплива нишка от тавана
    пързи към стара, мръсан вана,
    а в неягние труп.
    Мазилката се люпи бавно,
    вонята се разстила плавно
    над призрачен уют...
    Това е новият ми свят..."
    ***
    Давай!Харесваш ми!
  • Хареса ми!
  • Тома, няма проблем, стихът е твой , а може би си прав за белите червеи като показател на вътрешното състояние на лирическия, не си длъжен да променяш нищо в стиха, извини ме , но като стигнах до тях вече не ми се четеше,но това е много лично касаещо мен усещане, а стихът ти е много хубав. Извини ме , ако съм те наранила.
  • Харесва ми много и така!НЕ го променяй!
  • Наистина, дами, не разбрах проблемът ви с червеите! М/у другото, това стихотворение е писано на прима виста, то не е претърпяло никакви редакции и, естествено, няма и да претърпява. Но се вдъхнових от вас да напиша нещо като за "Аутопсия на плода на нашата любов". Оттам може и да ги изчистя
  • Наисина,без тях е по-добре!Иначе стихът е чудесен!
  • Наистина белите...... когато стигнеш до тях-стихът изчезва,махни ги...
  • Нещо... с тея червеи...
Propuestas
: ??:??