Сънувахме

Поезия

1.2K 0 10

Питах те, но ти мълчеше.

Уж гледаше,

а всъщност спеше.

Сънуваше,

че мен ме няма

и никога не съм бил там.

Попитах те и ти мълчеше.

Твърдеше, че ме искаш,

но личеше,

че няма да ме има

в твоето утре.

Сънувах

бели червеи отвътре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mili4ka (Мила Нежна)

Сложих ти само оценка - досега липсваше

2007-10-06T11:19:55+03:00
Кiara (Киара)

Отново интересно

2007-10-04T11:02:48+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

"Леплива нишка от тавана
пързи към стара, мръсан вана,
а в неягние труп.
Мазилката се люпи бавно,
вонята се разстила плавно
над призрачен уют...
Това е новият ми свят..."
***
Давай!Харесваш ми!

2007-10-03T01:23:26+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

Хареса ми!

2007-09-17T20:55:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тома, няма проблем, стихът е твой , а може би си прав за белите червеи като показател на вътрешното състояние на лирическия, не си длъжен да променяш нищо в стиха, извини ме , но като стигнах до тях вече не ми се четеше,но това е много лично касаещо мен усещане, а стихът ти е много хубав. Извини ме , ако съм те наранила.

2007-09-17T19:46:23+03:00