Чух леглото, със твоя глас стене,

а чаршафът се гали във мене

с мекотата на твоята кожа

във горещото ложе.

Атоми кислород с твой нюанс

пеят ми ароматен романс.

Крушката си скри светлината

и на пръсти при мен е Луната.

А гласът й отново е твоя

и отвътре изгаря ме зноя,

името ти безгласно изричам,

и Луната със поглед събличам.

Тялото й е твоето тяло,

а лицето красиво и бяло

твоето е, макар и Луна -

Аз те каня, те каня - Ела...

И пристъпва, а тъй съм възбуден,

но изведнъж съм вече събуден

от алармата на телефона.

Слънце грее, отвън, на балкона.

Мисля си, че сънувал съм само,

и че тебе те няма, те няма,

но тогава леглото чух, стене,

и обърнах се... ти бе до мене...

15.12.2020.

Георги Каменов