18.04.2021 г., 11:11

Сънувана Обичана реалност

635 0 0

 

 

Чух леглото, със твоя глас стене,

а чаршафът се гали във мене

с мекотата на твоята кожа

във горещото ложе.

 

Атоми кислород с твой нюанс

пеят ми ароматен романс.

Крушката си скри светлината

и на пръсти при мен е Луната.

 

А гласът й отново е твоя

и отвътре изгаря ме зноя,

името ти безгласно изричам,

и Луната със поглед събличам.

 

Тялото й е твоето тяло,

а лицето красиво и бяло

твоето е, макар и Луна -

Аз те каня, те каня - Ела...

 

И пристъпва, а тъй съм възбуден,

но изведнъж съм вече събуден

от алармата на телефона.

Слънце грее, отвън, на балкона.

 

Мисля си, че сънувал съм само,

и че тебе те няма, те няма,

но тогава леглото чух, стене,

и обърнах се... ти бе до мене...

 

15.12.2020.

 

Георги Каменов

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...