18 апр. 2021 г., 11:11

Сънувана Обичана реалност

629 0 0

 

 

Чух леглото, със твоя глас стене,

а чаршафът се гали във мене

с мекотата на твоята кожа

във горещото ложе.

 

Атоми кислород с твой нюанс

пеят ми ароматен романс.

Крушката си скри светлината

и на пръсти при мен е Луната.

 

А гласът й отново е твоя

и отвътре изгаря ме зноя,

името ти безгласно изричам,

и Луната със поглед събличам.

 

Тялото й е твоето тяло,

а лицето красиво и бяло

твоето е, макар и Луна -

Аз те каня, те каня - Ела...

 

И пристъпва, а тъй съм възбуден,

но изведнъж съм вече събуден

от алармата на телефона.

Слънце грее, отвън, на балкона.

 

Мисля си, че сънувал съм само,

и че тебе те няма, те няма,

но тогава леглото чух, стене,

и обърнах се... ти бе до мене...

 

15.12.2020.

 

Георги Каменов

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...