18 ene 2017, 9:56

Сънувана звезда 

  Poesía » Otra
249 2 10

Под сянка на разлистени дървета,

огласяни от птичите гнезда,

сънувам в поднебесните полета,

изпадналата от небе звезда.

 

Лъчите си така изпраща звездни

към моето човешко същество,

че свети във душевните ми бездни

и преобръща мойто естество.

 

И аз – за този свят неромантичен,

с отворени в пространството очи,

излъчвам със вида оптимистичен

повторно отразените лъчи.

 

И става светло, светло на земята,

и над разлистените дървеса.

Изпращам птича песен към нивята

и сътворявам нови чудеса.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??