Под сянка на разлистени дървета,
огласяни от птичите гнезда,
сънувам в поднебесните полета,
изпадналата от небе звезда.
Лъчите си така изпраща звездни
към моето човешко същество,
че свети във душевните ми бездни
и преобръща мойто естество.
И аз – за този свят неромантичен,
с отворени в пространството очи,
излъчвам със вида оптимистичен
повторно отразените лъчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up