Сънувана звезда
Под сянка на разлистени дървета,
огласяни от птичите гнезда,
сънувам в поднебесните полета,
изпадналата от небе звезда.
Лъчите си така изпраща звездни
към моето човешко същество,
че свети във душевните ми бездни
и преобръща мойто естество.
И аз – за този свят неромантичен,
с отворени в пространството очи,
излъчвам със вида оптимистичен
повторно отразените лъчи.
И става светло, светло на земята,
и над разлистените дървеса.
Изпращам птича песен към нивята
и сътворявам нови чудеса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
