18.01.2017 г., 9:56 ч.

Сънувана звезда 

  Поезия » Друга
247 2 10

Под сянка на разлистени дървета,

огласяни от птичите гнезда,

сънувам в поднебесните полета,

изпадналата от небе звезда.

 

Лъчите си така изпраща звездни

към моето човешко същество,

че свети във душевните ми бездни

и преобръща мойто естество.

 

И аз – за този свят неромантичен,

с отворени в пространството очи,

излъчвам със вида оптимистичен

повторно отразените лъчи.

 

И става светло, светло на земята,

и над разлистените дървеса.

Изпращам птича песен към нивята

и сътворявам нови чудеса.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??