Сънуваш ли пауни – лош ден те чака.

                                                          (нар. поверие)

                                Накъсана от яростни гонитби,

                                нощта изтича през ранените ми пръсти

                                и като тежък камък се търкулва

                                в бездънния чувал на времето.

                                        Как искам да я спра!

                                А през пролуките на миглите

                                бодат едва покълнали лъчи,

                                понесли водопади истини,

                                по-невъзможни и от сън.

                                          Почакай, ден, бъди послушен!

                                 Но той не чака и пауните

                                 разперват циганските си опашки...

                                 Погалвам ги и те смирено

                                 в нозете ми превръщат се в килим,

                                             по който стъпвам, без да ми пука...