13.11.2012 г., 20:17

Сънуваш ли пауни

659 0 2

                  

 

                    Сънуваш ли пауни – лош ден те чака.

                                                          (нар. поверие)

 

 

 

                                Накъсана от яростни гонитби,

                                нощта изтича през ранените ми пръсти

                                и като тежък камък се търкулва

                                в бездънния чувал на времето.

                                        Как искам да я спра!

 

                                А през пролуките на миглите

                                бодат едва покълнали лъчи,

                                понесли водопади истини,

                                по-невъзможни и от сън.

                                          Почакай, ден, бъди послушен!

 

 

                                 Но той не чака и пауните

                                 разперват циганските си опашки...

                                 Погалвам ги и те смирено

                                 в нозете ми превръщат се в килим,

                                             по който стъпвам, без да ми пука...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...