17 dic 2019, 7:44

Сънят на бъдещето 

  Poesía
633 4 7

Ромът излива карамел върху залеза,

плиска кармелин по палмови ветрила

и по назъбени остри ръбове слиза

зарево звездно като заря заискрила.

 

«Къде сте хукнали нависоко,... прелезно...

Посоки мои задавили океанското гърло?

Крилете ви са пъстри очи белязани

с танц тракащ в тимпани дървени...»

 

... Пречупен солният полъх «Гуантанамера»

Изпушва с кохиба ароматите остри.

Бучи океанът в мамбо и сон болеро,

а ромът изпива съня полуостровен.

 

Миди се пръскат върху пясъчни пещи,

издраскали черупчестото си минало,

а по тела извити от танци горещи,

сънят на бъдещето е в усмивка застинал...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Гавраиле. Хубави празници!
  • Безкрайност в романтиката и красотата.
  • Изглежда романтична,ако човек може да се докосне до тази действителност,която ти така си я нарисувала,Краси, че усетих и дъха и безбрежността на океана,както и всичките мелодии,които се носят и съм слушала.....на запис, разбира се, не на живо!
  • Един затворен рай - като сън на бъдещето. Не съм сигурна че съм предала смесицата от чувства - силата на океана, безкрайността, девстеността, преходността... започваш да се чувстваш безсмислен в "нищото". И малък, и точно тогава няколко усмивки те грабват, е такива- наричам ги усмивки на невъзможността... Контрастът е огромен и отрезвяващ. Благодаря ви, че прочетохте!
  • Очарователно, автентично, сантиментално!
  • Толкова е пламенно и красиво! Закопнях!
  • Хубаво е, Краси! Личи си коя е любимата ти страна за почивка. Много канадци почиват там, точно заради живота, който така красиво си пресъздала! Поздрави! 😋
Propuestas
: ??:??