Сънят на бъдещето
Ромът излива карамел върху залеза,
плиска кармелин по палмови ветрила
и по назъбени остри ръбове слиза
зарево звездно като заря заискрила.
«Къде сте хукнали нависоко,... прелезно...
Посоки мои задавили океанското гърло?
Крилете ви са пъстри очи белязани
с танц тракащ в тимпани дървени...»
... Пречупен солният полъх «Гуантанамера»
Изпушва с кохиба ароматите остри.
Бучи океанът в мамбо и сон болеро,
а ромът изпива съня полуостровен.
Миди се пръскат върху пясъчни пещи,
издраскали черупчестото си минало,
а по тела извити от танци горещи,
сънят на бъдещето е в усмивка застинал...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
