Сънят на бъдещето
Ромът излива карамел върху залеза,
плиска кармелин по палмови ветрила
и по назъбени остри ръбове слиза
зарево звездно като заря заискрила.
«Къде сте хукнали нависоко,... прелезно...
Посоки мои задавили океанското гърло?
Крилете ви са пъстри очи белязани
с танц тракащ в тимпани дървени...»
... Пречупен солният полъх «Гуантанамера»
Изпушва с кохиба ароматите остри.
Бучи океанът в мамбо и сон болеро,
а ромът изпива съня полуостровен.
Миди се пръскат върху пясъчни пещи,
издраскали черупчестото си минало,
а по тела извити от танци горещи,
сънят на бъдещето е в усмивка застинал...
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Гавраиле. Хубави празници!
-
Безкрайност в романтиката и красотата.
-
Изглежда романтична,ако човек може да се докосне до тази действителност,която ти така си я нарисувала,Краси, че усетих и дъха и безбрежността на океана,както и всичките мелодии,които се носят и съм слушала.....на запис, разбира се, не на живо!
-
Един затворен рай - като сън на бъдещето. Не съм сигурна че съм предала смесицата от чувства - силата на океана, безкрайността, девстеността, преходността... започваш да се чувстваш безсмислен в "нищото". И малък, и точно тогава няколко усмивки те грабват, е такива- наричам ги усмивки на невъзможността... Контрастът е огромен и отрезвяващ. Благодаря ви, че прочетохте!
-
Очарователно, автентично, сантиментално!
-
Толкова е пламенно и красиво! Закопнях!
-
Хубаво е, Краси! Личи си коя е любимата ти страна за почивка. Много канадци почиват там, точно заради живота, който така красиво си пресъздала! Поздрави! 😋
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
