emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
29 jul 2017, 22:55

Сънят на каручката

  Poesía » Otra
972 4 12

СЪНЯТ НА КАРУЧКАТА

 

Отиде си селото...
Къща по къща...
Чешмата замлъкна...
Камбаната млъкна...
Тревите прегърнаха
къща по къща.
Мегданът от мъка
се сбръчка.
До дувара на ъгъла,
тъжна каручка
намираше
в него опора...
И сънуваше, нощем
как с конете препуска...
препуска напред,
към простора.
И с искри от копита,
запалва звездите,
а звездите
над селото светят.
А мегданът е млад
и повежда хорото,
а след него –
хора и хора...

Отиде си селото...
Каручката малка,
въздъхна и рухна
от мъка.
Дуварът изстена,
проплака чешмата,
а камбаната
гледаше няма...

 

Емил Стоянов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0