Сънят на каручката
СЪНЯТ НА КАРУЧКАТА
Отиде си селото...
Къща по къща...
Чешмата замлъкна...
Камбаната млъкна...
Тревите прегърнаха
къща по къща.
Мегданът от мъка
се сбръчка.
До дувара на ъгъла,
тъжна каручка
намираше
в него опора...
И сънуваше, нощем
как с конете препуска...
препуска напред,
към простора.
И с искри от копита,
запалва звездите,
а звездите
над селото светят.
А мегданът е млад
и повежда хорото,
а след него –
хора и хора...
Отиде си селото...
Каручката малка,
въздъхна и рухна
от мъка.
Дуварът изстена,
проплака чешмата,
а камбаната
гледаше няма...
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
