Сънят на Левски

5 feb 2013, 19:27 2013-02-05T21:26:13+02:00

Poesía » Odas y poemas

815 0 2

Бури ме веят, вятър ме гони..
Майки пищят, децата реват..
Сънувам сънища,

Странджа с зов за помощ ме зове:
Тръгни и народа български ти съживи!
Де що видиш мъж с калпак и пояс на кръста,
спри се, целуни го... прегърни го... братко наречи го...
И слова от думи ред по ред нареди му,
да затупка и забие сърце мъжко, юнашко...
Глас народен, глас Божи! Това е твоята съдба,
гласа народен в едно да събереш!
Един щом СВОБОДА извика, всички ръкави да запретнат
и там горе, на връх Шипка, българското знаме ще забият...
На него СВОБОДА или СМЪРТ ще пише!
В тоз момент безсмъртен смели български
мъже с голи ръце на пашата войската ще затрият...
Ах, ала тебе вече няма да те има...
Народа български, свободен, няма ти да видиш...
Ала знай, де що я има България, името твое свобода ще означава...
ЛЕВСКИ, народът ще мълви... ЛЕВСКИ, България освободи!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

marinski92 (Марин Маринов)

2013-02-06T20:35:26+02:00

Това е нашата жалка реалност.....
Enena (Елена Нинова)

2013-02-06T02:56:37+02:00

Ох,добре,че не може да се върне ЛЕВСКИ,на земята,да види до къде ни докараха нашите главорези.Жалко че внуците ни а пък техните деца няма да знаят кой е бил той.В историята ще се заличат светлите образи и ще се наместят такива като Стоичков,например,а може би и сегашните ни управници.