Сънят на Левски
Бури ме веят, вятър ме гони..
Майки пищят, децата реват..
Сънувам сънища,
Странджа с зов за помощ ме зове:
Тръгни и народа български ти съживи!
Де що видиш мъж с калпак и пояс на кръста,
спри се, целуни го... прегърни го... братко наречи го...
И слова от думи ред по ред нареди му,
да затупка и забие сърце мъжко, юнашко...
Глас народен, глас Божи! Това е твоята съдба,
гласа народен в едно да събереш!
Един щом СВОБОДА извика, всички ръкави да запретнат
и там горе, на връх Шипка, българското знаме ще забият...
На него СВОБОДА или СМЪРТ ще пише!
В тоз момент безсмъртен смели български
мъже с голи ръце на пашата войската ще затрият...
Ах, ала тебе вече няма да те има...
Народа български, свободен, няма ти да видиш...
Ала знай, де що я има България, името твое свобода ще означава...
ЛЕВСКИ, народът ще мълви... ЛЕВСКИ, България освободи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
