Сънят на Левски
Бури ме веят, вятър ме гони..
Майки пищят, децата реват..
Сънувам сънища,
Странджа с зов за помощ ме зове:
Тръгни и народа български ти съживи!
Де що видиш мъж с калпак и пояс на кръста,
спри се, целуни го... прегърни го... братко наречи го...
И слова от думи ред по ред нареди му,
да затупка и забие сърце мъжко, юнашко...
Глас народен, глас Божи! Това е твоята съдба,
гласа народен в едно да събереш!
Един щом СВОБОДА извика, всички ръкави да запретнат
и там горе, на връх Шипка, българското знаме ще забият...
На него СВОБОДА или СМЪРТ ще пише!
В тоз момент безсмъртен смели български
мъже с голи ръце на пашата войската ще затрият...
Ах, ала тебе вече няма да те има...
Народа български, свободен, няма ти да видиш...
Ала знай, де що я има България, името твое свобода ще означава...
ЛЕВСКИ, народът ще мълви... ЛЕВСКИ, България освободи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Маринов Все права защищены
