marinski92 (Марин Маринов)
4 7
5 февр. 2013 г., 19:27  

Сънят на Левски 

  Поэзия » Оды и поэмы
790 0 2

Бури ме веят, вятър ме гони..
Майки пищят, децата реват..
Сънувам сънища,

Странджа с зов за помощ ме зове:
Тръгни и народа български ти съживи!
Де що видиш мъж с калпак и пояс на кръста,
спри се, целуни го... прегърни го... братко наречи го...
И слова от думи ред по ред нареди му,
да затупка и забие сърце мъжко, юнашко...
Глас народен, глас Божи! Това е твоята съдба,
гласа народен в едно да събереш!
Един щом СВОБОДА извика, всички ръкави да запретнат
и там горе, на връх Шипка, българското знаме ще забият...
На него СВОБОДА или СМЪРТ ще пише!
В тоз момент безсмъртен смели български
мъже с голи ръце на пашата войската ще затрият...
Ах, ала тебе вече няма да те има...
Народа български, свободен, няма ти да видиш...
Ала знай, де що я има България, името твое свобода ще означава...
ЛЕВСКИ, народът ще мълви... ЛЕВСКИ, България освободи! 

© Марин Маринов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е нашата жалка реалност.....
  • Ох,добре,че не може да се върне ЛЕВСКИ,на земята,да види до къде ни докараха нашите главорези.Жалко че внуците ни а пък техните деца няма да знаят кой е бил той.В историята ще се заличат светлите образи и ще се наместят такива като Стоичков,например,а може би и сегашните ни управници.
Предложения
: ??:??