24 sept 2024, 16:18

Сънят на разума

  Poesía » Civil
508 0 0

Сънят на разума отново ни довежда
духът за злото, що е скрито в нас
а за мирът не вижда се надежда
когато за войните дойде час.

 

Воюващи откриват цел в тълпата
обстрелват я през всички хора там
стотина жертви падат на земята
война е, неизбежно, казват нам.

 

Ответен удар идва от едните,
възмездието идва в следващ ден,
а все без победител са войните
и никой не се счита победен.

 

Врагът го търсят даже под земята
и са готови с всичко да взривят
не искат щадят дори децата
и път не щат да търсят към мирът.

 

Войната е родена от омраза
а нея можем да я победим
щом заедно със ближният си пазим
и тез', с които нещо ще делим.

 

Но те делят история, земя
и все за другите там място не остава
когато не говорят за мира
а как войната все да продължава.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огнян Железов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...