24 сент. 2024 г., 16:18

Сънят на разума

503 0 0

Сънят на разума отново ни довежда
духът за злото, що е скрито в нас
а за мирът не вижда се надежда
когато за войните дойде час.

 

Воюващи откриват цел в тълпата
обстрелват я през всички хора там
стотина жертви падат на земята
война е, неизбежно, казват нам.

 

Ответен удар идва от едните,
възмездието идва в следващ ден,
а все без победител са войните
и никой не се счита победен.

 

Врагът го търсят даже под земята
и са готови с всичко да взривят
не искат щадят дори децата
и път не щат да търсят към мирът.

 

Войната е родена от омраза
а нея можем да я победим
щом заедно със ближният си пазим
и тез', с които нещо ще делим.

 

Но те делят история, земя
и все за другите там място не остава
когато не говорят за мира
а как войната все да продължава.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Железов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...