24 сент. 2024 г., 16:18

Сънят на разума

509 0 0

Сънят на разума отново ни довежда
духът за злото, що е скрито в нас
а за мирът не вижда се надежда
когато за войните дойде час.

 

Воюващи откриват цел в тълпата
обстрелват я през всички хора там
стотина жертви падат на земята
война е, неизбежно, казват нам.

 

Ответен удар идва от едните,
възмездието идва в следващ ден,
а все без победител са войните
и никой не се счита победен.

 

Врагът го търсят даже под земята
и са готови с всичко да взривят
не искат щадят дори децата
и път не щат да търсят към мирът.

 

Войната е родена от омраза
а нея можем да я победим
щом заедно със ближният си пазим
и тез', с които нещо ще делим.

 

Но те делят история, земя
и все за другите там място не остава
когато не говорят за мира
а как войната все да продължава.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Железов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...