24 сент. 2024 г., 16:18

Сънят на разума

504 0 0

Сънят на разума отново ни довежда
духът за злото, що е скрито в нас
а за мирът не вижда се надежда
когато за войните дойде час.

 

Воюващи откриват цел в тълпата
обстрелват я през всички хора там
стотина жертви падат на земята
война е, неизбежно, казват нам.

 

Ответен удар идва от едните,
възмездието идва в следващ ден,
а все без победител са войните
и никой не се счита победен.

 

Врагът го търсят даже под земята
и са готови с всичко да взривят
не искат щадят дори децата
и път не щат да търсят към мирът.

 

Войната е родена от омраза
а нея можем да я победим
щом заедно със ближният си пазим
и тез', с които нещо ще делим.

 

Но те делят история, земя
и все за другите там място не остава
когато не говорят за мира
а как войната все да продължава.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Железов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...