9 jul 2019, 19:53

Сънят на страха

682 6 15

С рокля от коприна на глухарчета

и с воал от вятъра развян,

тръгвам след подхвърлените зарчета

на живота, още неживян. 

 

По-красива от новородена е

пъпката бужурена любов.

Детелини тревен поглед свеждат,

люшнати от шепотния зов.

 

А дърветата се надпреварват

да редят зеления шпалир.

Сенките от зрялост се прошарват

и рисуват чувствен ювелир.

 

Но се спъва в нечие присъствие

моят смях, ухаещ на мечти.

Рокля от глухарче си откъсва

вятърът... Сълзата ми мълчи...

 

Аз повивам недоизживяната

обич в разтреперения страх.

Облакът надвиснал на раздялата

като птица Харпия видях.(1.)

 

 

1. Харпиите  (" похитителки") са богини на

вихъра и смъртта в древногръцката митология, представяни като красиви крилати жени. Свързани са с мрака и разрушителната сила на вятъра.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ники, ти наистина оказа чудодейно въздействие над вдъхновението ми с тази глухарчеста рокля! Тези думички станаха вълшебен ключ и аз ти благодаря за него!
    Наде, и на теб благодаря за коментара с дъх на магия! Радвате ме, приятели!
  • От няколко написани от Ники думички, да сътвориш магия...Това е!
  • Толкова красиво си облякла, първосигналните ми мисли!
    И колко красиво е вдъхновението!
    То обединява и стилове няма, то идва внезапно и моментно!
    Тръгвам с глухарчена рокля и вятърен воал!
    Знам опасно е синьо червило, в мрежи оплитам ден след ден!
    Не забравям, не обяснявам, не споделям- винен изгрев
    и маргаритена трева...
    Знам глупава е съвест човешка, харпиино одрасквам всяко сърце!
    Знам глупав е разум, неоново разграбвам всеки простор!
    Пазител между сега и после и светулкова пътека!
    Отлитам с абаносови крила, без чувство за вина!
    Нощта е нощ, хищник с яке и лъчист абажур!
    Намигам на вишневи пътеки, поредната жертва с алена следа!
    Не ми тежи, жонглирам между ези и тура!
    Постой с кинжал ранявам, луна като луна!
    Пуша и мълча, цигарите горят пепелниците на време!
    By Niki_art!

    Изключително се радвам, че реализира този стих, въз основа на моята структура, а ти я моделира
    и пречупи през своята призма!
    Аплодирам!
    Поезия си Мария и то голяма!
  • Душата ми лети щастливо усмихната, на крилете на твоите ангелски думи! Благодаря ти!
  • Думите ти синеят на фона на облачното небе, прогонват пълзящите пълчища и довеждат за ръка слънцето.
    И душата ми нацъфтя в синьо, нежно цвете!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...