9 jul 2019, 19:53

Сънят на страха 

  Poesía » De amor
458 6 15

С рокля от коприна на глухарчета

и с воал от вятъра развян,

тръгвам след подхвърлените зарчета

на живота, още неживян. 

 

По-красива от новородена е

пъпката бужурена любов.

Детелини тревен поглед свеждат,

люшнати от шепотния зов.

 

А дърветата се надпреварват

да редят зеления шпалир.

Сенките от зрялост се прошарват

и рисуват чувствен ювелир.

 

Но се спъва в нечие присъствие

моят смях, ухаещ на мечти.

Рокля от глухарче си откъсва

вятърът... Сълзата ми мълчи...

 

Аз повивам недоизживяната

обич в разтреперения страх.

Облакът надвиснал на раздялата

като птица Харпия видях.(1.)

 

 

1. Харпиите  (" похитителки") са богини на

вихъра и смъртта в древногръцката митология, представяни като красиви крилати жени. Свързани са с мрака и разрушителната сила на вятъра.

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ники, ти наистина оказа чудодейно въздействие над вдъхновението ми с тази глухарчеста рокля! Тези думички станаха вълшебен ключ и аз ти благодаря за него!
    Наде, и на теб благодаря за коментара с дъх на магия! Радвате ме, приятели!
  • От няколко написани от Ники думички, да сътвориш магия...Това е!
  • Толкова красиво си облякла, първосигналните ми мисли!
    И колко красиво е вдъхновението!
    То обединява и стилове няма, то идва внезапно и моментно!
    Тръгвам с глухарчена рокля и вятърен воал!
    Знам опасно е синьо червило, в мрежи оплитам ден след ден!
    Не забравям, не обяснявам, не споделям- винен изгрев
    и маргаритена трева...
    Знам глупава е съвест човешка, харпиино одрасквам всяко сърце!
    Знам глупав е разум, неоново разграбвам всеки простор!
    Пазител между сега и после и светулкова пътека!
    Отлитам с абаносови крила, без чувство за вина!
    Нощта е нощ, хищник с яке и лъчист абажур!
    Намигам на вишневи пътеки, поредната жертва с алена следа!
    Не ми тежи, жонглирам между ези и тура!
    Постой с кинжал ранявам, луна като луна!
    Пуша и мълча, цигарите горят пепелниците на време!
    By Niki_art!

    Изключително се радвам, че реализира този стих, въз основа на моята структура, а ти я моделира
    и пречупи през своята призма!
    Аплодирам!
    Поезия си Мария и то голяма!
  • Душата ми лети щастливо усмихната, на крилете на твоите ангелски думи! Благодаря ти!
  • Думите ти синеят на фона на облачното небе, прогонват пълзящите пълчища и довеждат за ръка слънцето.
    И душата ми нацъфтя в синьо, нежно цвете!
  • Ефирно и замечтано както обикновено.
    Лека душица напътства лекото ти перо.
    Мари!
  • Иржи, думите ти са признание за мен! Успя да ме прегърнеш с тях, благодаря!
  • Правило ми е впечатление в коментарите ти към някои автори ,Мария,когато деликатно съветваш да "се пипне малко ритъма" и като чета твоя стих колко е съвършен в това отношение,имаш право да кажеш това...А съдържанието е толкова образно и нежно,че си представих роклята на глухарчета!....Не,че не те чета,но някога оставям "за после"коментара и....после потъва.Затова ще те последвам,защото харесвам това,което пишеш!
  • О, Роси, благодаря ти! Толкова щедър и зареждащ е коментарът ти!
  • Разкошна словесно-емоционална еквилибристика! Такова опиянение от чувственост, мелодика и съвършени метафори! Насладих се на аромата и послевкуса от прочетеното! Запазвам си го!
  • Вашите коментари ме направиха щастлива, момичета! Благодаря ви, че вниквате проникновено в сърцевината на написаното и ми подарявате красива емоция с думите си, Краси и Розалия!
  • Но се спъва в нечие присъствие
    моят смях, ухаещ на мечти.
    Рокля от глухарче си откъсва
    вятърът... Сълзата ми мълчи... Хареса ми, Мария. Рокля на глухарчета и рокля от глухарче. И сън и реалност, но дори страхът се спъва от твоя смях, свободата сякаш никой не може да ти вземе...така го почувствах. Поздрави!
  • Пепи, Катя, зарадвахте ме с коментарите си! Хубава вечер, момичета!
  • Поздравления за красивата творба, Мария!Докосваш!
  • !!!!!
Propuestas
: ??:??