9 jul 2019, 19:53

Сънят на страха

687 6 15

С рокля от коприна на глухарчета

и с воал от вятъра развян,

тръгвам след подхвърлените зарчета

на живота, още неживян. 

 

По-красива от новородена е

пъпката бужурена любов.

Детелини тревен поглед свеждат,

люшнати от шепотния зов.

 

А дърветата се надпреварват

да редят зеления шпалир.

Сенките от зрялост се прошарват

и рисуват чувствен ювелир.

 

Но се спъва в нечие присъствие

моят смях, ухаещ на мечти.

Рокля от глухарче си откъсва

вятърът... Сълзата ми мълчи...

 

Аз повивам недоизживяната

обич в разтреперения страх.

Облакът надвиснал на раздялата

като птица Харпия видях.(1.)

 

 

1. Харпиите  (" похитителки") са богини на

вихъра и смъртта в древногръцката митология, представяни като красиви крилати жени. Свързани са с мрака и разрушителната сила на вятъра.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ники, ти наистина оказа чудодейно въздействие над вдъхновението ми с тази глухарчеста рокля! Тези думички станаха вълшебен ключ и аз ти благодаря за него!
    Наде, и на теб благодаря за коментара с дъх на магия! Радвате ме, приятели!
  • От няколко написани от Ники думички, да сътвориш магия...Това е!
  • Толкова красиво си облякла, първосигналните ми мисли!
    И колко красиво е вдъхновението!
    То обединява и стилове няма, то идва внезапно и моментно!
    Тръгвам с глухарчена рокля и вятърен воал!
    Знам опасно е синьо червило, в мрежи оплитам ден след ден!
    Не забравям, не обяснявам, не споделям- винен изгрев
    и маргаритена трева...
    Знам глупава е съвест човешка, харпиино одрасквам всяко сърце!
    Знам глупав е разум, неоново разграбвам всеки простор!
    Пазител между сега и после и светулкова пътека!
    Отлитам с абаносови крила, без чувство за вина!
    Нощта е нощ, хищник с яке и лъчист абажур!
    Намигам на вишневи пътеки, поредната жертва с алена следа!
    Не ми тежи, жонглирам между ези и тура!
    Постой с кинжал ранявам, луна като луна!
    Пуша и мълча, цигарите горят пепелниците на време!
    By Niki_art!

    Изключително се радвам, че реализира този стих, въз основа на моята структура, а ти я моделира
    и пречупи през своята призма!
    Аплодирам!
    Поезия си Мария и то голяма!
  • Душата ми лети щастливо усмихната, на крилете на твоите ангелски думи! Благодаря ти!
  • Думите ти синеят на фона на облачното небе, прогонват пълзящите пълчища и довеждат за ръка слънцето.
    И душата ми нацъфтя в синьо, нежно цвете!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...