9.07.2019 г., 19:53

Сънят на страха

681 6 15

С рокля от коприна на глухарчета

и с воал от вятъра развян,

тръгвам след подхвърлените зарчета

на живота, още неживян. 

 

По-красива от новородена е

пъпката бужурена любов.

Детелини тревен поглед свеждат,

люшнати от шепотния зов.

 

А дърветата се надпреварват

да редят зеления шпалир.

Сенките от зрялост се прошарват

и рисуват чувствен ювелир.

 

Но се спъва в нечие присъствие

моят смях, ухаещ на мечти.

Рокля от глухарче си откъсва

вятърът... Сълзата ми мълчи...

 

Аз повивам недоизживяната

обич в разтреперения страх.

Облакът надвиснал на раздялата

като птица Харпия видях.(1.)

 

 

1. Харпиите  (" похитителки") са богини на

вихъра и смъртта в древногръцката митология, представяни като красиви крилати жени. Свързани са с мрака и разрушителната сила на вятъра.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ники, ти наистина оказа чудодейно въздействие над вдъхновението ми с тази глухарчеста рокля! Тези думички станаха вълшебен ключ и аз ти благодаря за него!
    Наде, и на теб благодаря за коментара с дъх на магия! Радвате ме, приятели!
  • От няколко написани от Ники думички, да сътвориш магия...Това е!
  • Толкова красиво си облякла, първосигналните ми мисли!
    И колко красиво е вдъхновението!
    То обединява и стилове няма, то идва внезапно и моментно!
    Тръгвам с глухарчена рокля и вятърен воал!
    Знам опасно е синьо червило, в мрежи оплитам ден след ден!
    Не забравям, не обяснявам, не споделям- винен изгрев
    и маргаритена трева...
    Знам глупава е съвест човешка, харпиино одрасквам всяко сърце!
    Знам глупав е разум, неоново разграбвам всеки простор!
    Пазител между сега и после и светулкова пътека!
    Отлитам с абаносови крила, без чувство за вина!
    Нощта е нощ, хищник с яке и лъчист абажур!
    Намигам на вишневи пътеки, поредната жертва с алена следа!
    Не ми тежи, жонглирам между ези и тура!
    Постой с кинжал ранявам, луна като луна!
    Пуша и мълча, цигарите горят пепелниците на време!
    By Niki_art!

    Изключително се радвам, че реализира този стих, въз основа на моята структура, а ти я моделира
    и пречупи през своята призма!
    Аплодирам!
    Поезия си Мария и то голяма!
  • Душата ми лети щастливо усмихната, на крилете на твоите ангелски думи! Благодаря ти!
  • Думите ти синеят на фона на облачното небе, прогонват пълзящите пълчища и довеждат за ръка слънцето.
    И душата ми нацъфтя в синьо, нежно цвете!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...