Jul 9, 2019, 7:53 PM

Сънят на страха

  Poetry » Love
683 6 15

С рокля от коприна на глухарчета

и с воал от вятъра развян,

тръгвам след подхвърлените зарчета

на живота, още неживян. 

 

По-красива от новородена е

пъпката бужурена любов.

Детелини тревен поглед свеждат,

люшнати от шепотния зов.

 

А дърветата се надпреварват

да редят зеления шпалир.

Сенките от зрялост се прошарват

и рисуват чувствен ювелир.

 

Но се спъва в нечие присъствие

моят смях, ухаещ на мечти.

Рокля от глухарче си откъсва

вятърът... Сълзата ми мълчи...

 

Аз повивам недоизживяната

обич в разтреперения страх.

Облакът надвиснал на раздялата

като птица Харпия видях.(1.)

 

 

1. Харпиите  (" похитителки") са богини на

вихъра и смъртта в древногръцката митология, представяни като красиви крилати жени. Свързани са с мрака и разрушителната сила на вятъра.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ники, ти наистина оказа чудодейно въздействие над вдъхновението ми с тази глухарчеста рокля! Тези думички станаха вълшебен ключ и аз ти благодаря за него!
    Наде, и на теб благодаря за коментара с дъх на магия! Радвате ме, приятели!
  • От няколко написани от Ники думички, да сътвориш магия...Това е!
  • Толкова красиво си облякла, първосигналните ми мисли!
    И колко красиво е вдъхновението!
    То обединява и стилове няма, то идва внезапно и моментно!
    Тръгвам с глухарчена рокля и вятърен воал!
    Знам опасно е синьо червило, в мрежи оплитам ден след ден!
    Не забравям, не обяснявам, не споделям- винен изгрев
    и маргаритена трева...
    Знам глупава е съвест човешка, харпиино одрасквам всяко сърце!
    Знам глупав е разум, неоново разграбвам всеки простор!
    Пазител между сега и после и светулкова пътека!
    Отлитам с абаносови крила, без чувство за вина!
    Нощта е нощ, хищник с яке и лъчист абажур!
    Намигам на вишневи пътеки, поредната жертва с алена следа!
    Не ми тежи, жонглирам между ези и тура!
    Постой с кинжал ранявам, луна като луна!
    Пуша и мълча, цигарите горят пепелниците на време!
    By Niki_art!

    Изключително се радвам, че реализира този стих, въз основа на моята структура, а ти я моделира
    и пречупи през своята призма!
    Аплодирам!
    Поезия си Мария и то голяма!
  • Душата ми лети щастливо усмихната, на крилете на твоите ангелски думи! Благодаря ти!
  • Думите ти синеят на фона на облачното небе, прогонват пълзящите пълчища и довеждат за ръка слънцето.
    И душата ми нацъфтя в синьо, нежно цвете!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...