14 oct 2007, 11:43

Сънят на врабчетата

  Poesía
1.4K 0 37


              Сънуват врабчетата, милите,
              топла зима и добри ръце,
              милувката на нежна фея,
              как стопля мъничкото им сърце.

              Сънуват, сгушени във спомена,
              за топли майчини крила
              и сълзите им, от студ отронени,
              превръщат се за нас във звездна пелена.

              В съня им често скриват се душите ни,
              помилвани от миг на споделена доброта,
              в малките очички, под клепачите,
              тихо дреме нашият копнеж за чудеса.

      
                                                С обич на Vrabсheto

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...