Сънят на врабчетата
Сънуват врабчетата, милите,
топла зима и добри ръце,
милувката на нежна фея,
как стопля мъничкото им сърце.
Сънуват, сгушени във спомена,
за топли майчини крила
и сълзите им, от студ отронени,
превръщат се за нас във звездна пелена.
В съня им често скриват се душите ни,
помилвани от миг на споделена доброта,
в малките очички, под клепачите,
тихо дреме нашият копнеж за чудеса.
С обич на Vrabсheto
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
