Сърца

Не тръгвай отново, любима!

Щастлива навярно си с мен.

В живота е яростна зима -

безчувствен е чуждият ден.

Не тръгвай по пътя незнаен -

Там дебне суровият миг.

Светът е отдавна потаен -

до болка студен, многолик.

Без теб съм в душата сиротен.

С надеждата дълго вървях.

Звездите броил съм самотен.

Обичах и плаках, и пях...

Сърцата ни пак са пленени -

от нашия приказен свят.

Събуждаме чувства ранени -

от пропаст дълбока мълвят!