Сърца
Не тръгвай отново, любима!
Щастлива навярно си с мен.
В живота е яростна зима -
безчувствен е чуждият ден.
Не тръгвай по пътя незнаен -
Там дебне суровият миг.
Светът е отдавна потаен -
до болка студен, многолик.
Без теб съм в душата сиротен.
С надеждата дълго вървях.
Звездите броил съм самотен.
Обичах и плаках, и пях...
Сърцата ни пак са пленени -
от нашия приказен свят.
Събуждаме чувства ранени -
от пропаст дълбока мълвят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Шопов Все права защищены