23 июл. 2025 г., 23:56

Сърца

172 0 0

Не тръгвай отново, любима!

Щастлива навярно си с мен.

В живота е яростна зима -

безчувствен е чуждият ден.

 

Не тръгвай по пътя незнаен -

Там дебне суровият миг.

Светът е отдавна потаен -

до болка студен, многолик.

 

Без теб съм в душата сиротен.

С надеждата дълго вървях.

Звездите броил съм самотен.

Обичах и плаках, и пях...

 

Сърцата ни пак са пленени -

от нашия приказен свят.

Събуждаме чувства ранени -

от пропаст дълбока мълвят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Шопов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...