Jul 23, 2025, 11:56 PM

Сърца

  Poetry » Love
171 0 0

Не тръгвай отново, любима!

Щастлива навярно си с мен.

В живота е яростна зима -

безчувствен е чуждият ден.

 

Не тръгвай по пътя незнаен -

Там дебне суровият миг.

Светът е отдавна потаен -

до болка студен, многолик.

 

Без теб съм в душата сиротен.

С надеждата дълго вървях.

Звездите броил съм самотен.

Обичах и плаках, и пях...

 

Сърцата ни пак са пленени -

от нашия приказен свят.

Събуждаме чувства ранени -

от пропаст дълбока мълвят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....