Valens (Валентина Лозова) Valens (Валентина Лозова)
127
30 oct 2011, 12:41

Сърца по изпотена чаша...

1.1K 0 11

Рисувани по чашата сърца

се стичат и безгласно плачат.

Изпием ли със теб страстта,

стигаме  ръката на палача.

 

Сърца  по изпотена чаша...

Поредна бира ми се хили...

Мисли в пяната се рошат,

очите думите са скрили.

 

Рисувам плачещи сърца...

нетрайната ти лятна обич,

мираж в пустинна самота,

роса във делника на роби.

 

Кафето утре ще горчи

и ще ми пари като спомен.

С угаснал укор ще лежи

на пейка любовта бездомна.

 

Рисувах ти една мечта...

За тебе бе поредна бира...

Наметнал плаща на нощта,

искаше да те разбирам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0