Сърца по изпотена чаша...
Рисувани по чашата сърца
се стичат и безгласно плачат.
Изпием ли със теб страстта,
стигаме ръката на палача.
Сърца по изпотена чаша...
Поредна бира ми се хили...
Мисли в пяната се рошат,
очите думите са скрили.
Рисувам плачещи сърца...
нетрайната ти лятна обич,
мираж в пустинна самота,
роса във делника на роби.
Кафето утре ще горчи
и ще ми пари като спомен.
С угаснал укор ще лежи
на пейка любовта бездомна.
Рисувах ти една мечта...
За тебе бе поредна бира...
Наметнал плаща на нощта,
искаше да те разбирам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
