Сърца по изпотена чаша...
Рисувани по чашата сърца
се стичат и безгласно плачат.
Изпием ли със теб страстта,
стигаме ръката на палача.
Сърца по изпотена чаша...
Поредна бира ми се хили...
Мисли в пяната се рошат,
очите думите са скрили.
Рисувам плачещи сърца...
нетрайната ти лятна обич,
мираж в пустинна самота,
роса във делника на роби.
Кафето утре ще горчи
и ще ми пари като спомен.
С угаснал укор ще лежи
на пейка любовта бездомна.
Рисувах ти една мечта...
За тебе бе поредна бира...
Наметнал плаща на нощта,
искаше да те разбирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
