1 may 2016, 0:31

Сърца за изтръгване

532 0 3

Не са били затръшнати врати,

не са се чули крясъци,

не са се чупили сърца,

прозорци и огледала,

не са ни слушали съседите,

не са се хвърляли обидни думи,

тежащи като камъни в душата,

не са отлитали и гълъбите

от перваза.

След нас останаха

само полукръгчета по масата

от отдавна забравени чаши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много впечатляващо!
  • Хареса ми.
    Текста има силен драматургичен заряд. Оставяш въображението на читателя да работи... Помисли за края. И така е добре, но можеш да го пипнеш леко. Края на стиха е всъщност началото на " читателското разследване". Кого има предвид лирическата като казва "нас" ? Колко са чашите? Пиянска свада или любовна драма?
    Възможно е умишлено да не искаш да разкриваш това Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение и послание!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...