Не са били затръшнати врати,
не са се чули крясъци,
не са се чупили сърца,
прозорци и огледала,
не са ни слушали съседите,
не са се хвърляли обидни думи,
тежащи като камъни в душата,
не са отлитали и гълъбите
от перваза.
След нас останаха
само полукръгчета по масата
от отдавна забравени чаши.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Поздрав!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
