Не са били затръшнати врати,
не са се чули крясъци,
не са се чупили сърца,
прозорци и огледала,
не са ни слушали съседите,
не са се хвърляли обидни думи,
тежащи като камъни в душата,
не са отлитали и гълъбите
от перваза.
След нас останаха
само полукръгчета по масата
от отдавна забравени чаши.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Поздрав!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
